Макар и да не изглежда като голяма новина, в горното изречение се съдържа доста интересна информация. „За първи път в историята клиент успя законно да си купи GM EV1“ Какво толкова странно има в това клиент да си закупи електрически автомобил? И какъв е този модел GM EV1? Историята е много интригуваща, затова започваме да я разплитаме бавно и малко по малко, надяваме се да Ви е интересно.
Нека започнем с това: ако днес вие се интересувате от електромобили, карате електромобил или въобще виждате електромобили по пътищата, то най-вероятно причината за това се корени в един изключително рядък модел на General Motors от 90-те години на миналия век – GM EV1.
И по-скоро заради историята на това какво се случва с него. Оказва се, че GM още в ранните 90-те години на 20 век имат сериозни разработки на прототипи на автомобили с алтернативно задвижване – хибриди, водородни и електрически, които се готвят да пуснат на пазара. От всички варианти като най-обещаващ се оказва моделът с изцяло електрическо задвижване (GM Impact prototype). В щата Калифорния се въвежда специален закон (1990 CARB ZEV Mandate), с който всички производители трябва да продават определен процент (2%) електрически автомобили от общите си продажби, ако искат да могат да продават автомобили в щата. Изборът конкретна технология (електромобил с батерии BEV) не е случаен – този закон идва едва след като GM заявяват намерение да реализират прототипа Impact в кола от серийно производство. След като минава етапа на прототип, електромобилът се позиционира като малък двуврат купе автомобил с футуристичен дизайн, като предлага скромен пробег с едно зареждане от 78 мили (126км), в последствие удвоен до 142 мили (228км), благодарение на преминаване от оловни към никел метал-хидридни батерии (Ni-MH). Въпреки ограничения си пробег, излизането на пазара на GM EV1 повежда истинска революция в щата Калифорния. Изгражда се градска инфраструктура за зареждане. Потребителите инсталират зарядни устройства в домовете си. Съвсем нормално е да си мислите, че говорим за днес, за 21 век, нали? Не, това се случва през 1996г. Оказва се, че EV1 не е просто кола, която се продава, за да удовлетвори законовите изисквания (т. нар. compliance car). Технологично погледнато, EV1 е много успешна за времето си разработка и включва иновации като:
- трифазен AC електромотор с мощност 100KW/136 к.с.
- Т-образна секционна батерия (първо 18,7KWh оловна, после Ni-MH с капацитет 26.4KWh) с възможност да зарежда и поддържащия 12V акумулатор и др.
- регенеративно спиране
- безконтактно индуктивно зареждане
- олекотено шаси от алуминева сплав и олекотени компоненти на окачването
- пълна климатична система с термопомпа
- PIN код за отключване и потегляне (безключов достъп)
- електрически задни спирачки
- нисък коефициент на челно съпротивление 0.19
- опростена едностепенна скоростна кутия (редуктор)
Всичко това през 1996г!
Продажбите
Колко броя си мислите, че GM са успели да продадат от този автомобил? Оказало се е, че интерес от потребителите има. Въпреки ограничения си пробег и бавно зареждане, малкият GM EV1 покрива 90% от нуждите за шофиране на хората и дори започват да се водят списъци с чакащи да получат колите си. А продажбите? Нула. Как така нула? Да, въпреки списъците с чакащи, около 1117 броя EV1 стигат до клиентите, но нито една кола не бива продадена, тъй като всички те са отдадени на срочен лизинг (по-известнен при нас като оперативен). Странно, нали? Да и това съвсем не е било случайно.
Обрат в намеренията
Макар и пионер в сектора, GM подхождат предпазливо с пускането на изцяло нова технология на пазара. Толкова предпазливо, че дори не продават въпросните коли, а само ги отдават временно на оперативен лизинг. Какво ще стане с основния ти бизнес ако рязко смениш технологията на това, което продаваш? Автомобил, който не ходи до бензиностанцията, който няма нужда от редовна смяна на двигателно масло, филтри, свещи, масло на скоростна кутия? Тази вътрешна конфронтация води до ситуация, в която потребителите търсят продукта на дадена компания, но тя не е сигурна, че иска да им го продаде. Не е сигурна, че въобще ще им носи приходи…
Облаците над симпатичната малка електрическа кола на GM се сгъстяват в момента, когато компанията отказва всяка една заявка на клиентите да изкупят автомобила си след края на лизинга. Обикновено това е съвсем нормална възможност и много хора понякога предпочитат да изкупят автомобила на остатъчната му стойност, като така да продължат да го карат и след края на лизинга. Но не – всяко една такова запитване получава отказ и потребителите на тази иновативна технология са длъжни да ги върнат обратно към дилърите. След 3 години на производство (1996-1999) и второ поколение със сериозно технологично обновление, GM е решила, че не иска повече да предлага автомобил с алтернативно задвижване. Автомобил, който не се зарежда с бензин, не ходи редовно за смяна на масло и работи без почти никаква друга поддръжка.
Всеки един от отдадените на лизинг GM EV1 в крайна сметка се връща по дилърствата. През 2002г GM дори обявява изтегляне на продукта (product recall) на всички EV1 с което изисква колите си обратно. Много потребители завеждат дела, организират протести пред паркингите с върнати EV1, но в крайна сметка през 2004-та година GM1 събира всички екземпляри. Въпреки организираните протести, през 2005г започват да ги товарят на камиони и да ги връщат обратно във фирмения комплекс в Меса, щата Аризона. Там има писта за екстремни климатични изпитания на прототипни коли. Но за съжаление EV1 не отива там, за да минава по пистата. Точно до нея е позиционирана тежкотоварна техника за рециклиране на автомобили чрез пресоване. Почти новите автомобили, иззети от потребителите, които са чакали да ги получат и които са искали да продължат да ги използват, биват натрошени на кубчета. Така нито един електромобил EV1 не остава в частни ръце.
Новината за съдбата на EV1 разтърсва всички в сектора. Това не е единственият модел електромобил с такъв край. След като законът за продажба на нискоемисионни автомобили се изменя, така че да дава възможност за отклонение, не само GM, но и Toyota, Ford и Honda, които също продават подобни електромобили, събират колите си и ги изпращат за рециклиране.
Иронично е, че точно преждевременният край на тези електромобили, оставя толкова ярък отпечатък в историята. Ако на хората не им бе отнета възможността да притежават тези коли, вероятно нямаше и да чуем за тях. Компаниите можеха просто да оставят автомобилите да изживеят своя жизнен цикъл и когато вече не подлежат на ремонт, хората щяха сами да ги върнат и да ги заменят с други, макар и с ДВГ. Така че точно канибализмът, с който производителите унищожават собствените си произведения, разпалва страстите и един от тези собственици – Chris Paine прави филм за това – Who Killed the Electric Car (2006). В него той и Chelsea Sexton разказват вълнуващата история на колите от създаването им до края и изследват причините за развоя на събитията. Благодарение на този филм и останалата част от света научава за съдбата на EV1.
По-късно през голямата финансова криза, през 2009, когато GM обявява процедура по несъстоятелност, изпълнителният директор на компанията Rick Wagoner признава, че спирането на EV1 програмата е било една от най-големите му грешки и причинило сериозна имиджова щета на компанията (източник). Други директори на GM споделят, че това е коствало на компанията над 10 години технологична преднина пред останалите конкуренти (източник).
Един от основните инженери на прототипа GM Impact – Алън Къкони по-късно с компанията си AC Propulsions произвежда Proof of Concept прототип на спортен електромобил T-Zero. С него се свързват Март Тарпенинг и Мартин Еберхард, които планират да използват технологията, за сериен спортен електромобил с новосъздадената им компания Tesla Motors Inc.
Това е историята на малката симпатична електричка от GM. Интересно, че не всички екземпляри са унищожени. Кои оцеляват ли? Не, не са коли при собствениците, всички те са били събрани. След края, GM решава да изпрати около 40 броя EV1 в музеи, училища и университети, където колите да бъдат изложени или студенти да се учат на тях. Но с няколко важни условия – GM предоставя колите в неактивно състояние – без ключови компоненти като батерия, окабеляване и управляващи модули, а на организациите, които ги получават изрично им е забранено да ги ремонтират до годно за движение състояние или да ги продават. Всъщност последното е било невъзможно и поради една проста причина – дори тогава колите остават собственост на GM. Дори режисьорът Ford Francis Coppola не успява да запази своята EV1. Първоначално я крие от представителите на GM, но в крайна сметка неговата кола също минава през процес на деактивация, но поне остава в колекцията му. Единствено Смитсоновия музей получава колата в непокътнато състояние, тъй като това е тяхната политика – всички експонати да бъдат във фабрично състояние.
Би било много невероятно ако някой, някак, въобще законно успее да притежава такъв автомобил, не мислите ли? Едва ли някой ще иска да купи кола без батерии, без инвертор, без ел. инсталация, нали…? Дали?
Поредица от неочаквани случайности
В крайна сметка музеите излагат екземплярите, които са получили и училищата приемат колите с идеята те да бъдат част от учебната им програма. Но повечето коли в училищата остават по паркинги, неподвижни и непотребни никому. В университетите, колите участват в учебния процес, но рано или късно биват извадени от учебните програми, все пак кой би искал да се учи върху кола от 90-те, която вече не се продава, която дори не може да се движи, за може евентуално да запали искрица вдъхновение в ума на някой студент? Някои университети успяват да възстановят определени функции на колите, но бързо получават напомняне от GM за условията, по които са получили „експонатите“. С напредване на годините и това утихва. Колите стоят складирани, събират прах, а университетите дори забравят, че ги имат.
Една от колите обаче има различна съдба – зелен EV1 с номер на рама, който завършва на 212. Както всички останали собственици на колите, през 2002г Джонатън Сойер получава писмото от GM, с което е уведомен, че колата се изтегля от пазара. Въпреки първоначалния му отказ, друга сервизна кампания води до необходимостта колата да влезе в официален сервиз. По-късно Джонатан получава обаждане от мениджъра на сервиза за това, че той няма да получи колата си обратно, тъй като GM изтегля модела от пазара. Това поставя началото на неговата съдебна битка с GM, с която Джонатан опитва да докаже, че колата му е неправомерно иззета. Делото се бави няколко години, но важното е, че за това време, неговият електромобил е съдебна улика по дело и GM е длъжна да я пази и няма право да я изпрати при останалите EV1 за унищожение. Макар, че Джонатан не печели делото, вероятно точно то спасява неговият зелен EV1 VIN#212 от съдбата на останалите коли. След приключване на делото, неговата кола е деактивирана като останалите, които са предвидени за експонати и е изпратена в университета Кларк Атланта в щата Джорджия.
Стоейки в затворен гараж обаче, една от последните останали EV1 с VIN номер, който завършва на 212, претърпява инцидент. Не, разбира се, че не е пожар, самата кола е абсолютно инертна. Върху колата падат няколко греди от частично срутване на покрива на постройката, които разбиват предното ѝ стъкло. Иронично, нали? Сякаш тези коли вече не са минали през достатъчно перипетии, а дали това няма да е краят за този екземпляр? Е, ако сте стигнали до тук, знаете, че историята за EV1 VIN212 не свършва така. По-скоро бих казал, че интересното едва сега започва!
След инцидента, колата е преместена на паркинг на университета, където стои със счупеното си предно стъкло. Няколко месеца по-късно на месното полицейско управление в университета е докладвана безпризорна изоставена кола. Това е ключово уточнение – в щата Джорджия има закон (Abandoned Motor Vehicle (AMV) Act), според който всяка кола, която стои изоставена и има увреждане, например от вандалска проява (разбито стъкло), е обект на принудително изземване. След като престоява около месец на паркинга за изоставени коли и никой не предевява претенции за собственост (нито GM, нито университета), компанията, която стопанисва паркинга получава съдебно решение за продажба на аукцион. Точно това е тънкият момент – независимо кой е предишният собственик, независимо при какви условия е придобита колата, от този момент нататък тя става собственост на компанията, която провежда аукциона.
Помните всички условия, по които GM дарява колите на университетите, нали – никога да не се ремонтират в работно състояние и да не се движат по обществени пътища. Е, по закон сега всичко това отпада и зеленият EV1 VIN 212 е на път да се превърне в първата EV1, която някога е притежавана законно от частно лице. Не на лизинг, а собственост на този, който спечели търга.
Дали тези събития са случайни? Няма как да знаем, но със сигурност досегашните приемници на тази EV1 не са имали какъвто и интерес да я запазят. Това изглежда и като пропуск от GM, макар че те също не спят и съвсем неотдавна, през 2024, е известен още един случай на взета и „рециклирана“ от тях EV1.
Търг и втори живот
Помните ли хората, които искаха да карат своите EV1 и след края на лизинга? Гледахте ли филма Who Killed the Electric Car (2006)? Историята около тези коли е толкова захласваща, че излизането на една единствена такава на търг сигурно би предизвикала интерес в колекционерите и притежатели на класики.
О да, наддаванията за колата, която първоначално е струвала около $35000 ескалираха драматично, така че дори в силно увреденото си състояние, без батерия и ключови части, GM EV1 VIN 212 се ПРОДАДЕ за главозамайващите $104000 ($118000 след данъците). И още по-интересното – човекът, спечелил надпреварата обяви, че възнамерява да я възстанови във фабрично работещо състояние!
Младежът, който печели търга се казва Били. Наддава доста над крайната цена – $156000. Оказва се, че той събира и поправя десетки стари електрически коли, които са се превърнали в реликви и се надява един ден да отвори собствен музей за класически електромобили. Сред неговата колекция са и работещ електрически Chevrolet S10, който споделя много от компонентите си с EV1. Това го среща и с водещият на Youtube канала The Questionable Garage, Jared, който също е поправил електрическия пикап в работно състояние.
Съживяването на 28 годишна електрическа кола обаче никак няма да е лесно. Не само, че GM са премахнали много от важните компоненти, но и околната среда е нанесла много вреди на това, което е останало от колата. Но пък Били разполага с доста от оригиналните документи за дизайна на електромобила, а и благодарение на Facebook групата GM EV1, той е успял да се свърже с много от хората, които са работели по програмата на EV1, както и други хора, които са успели да се сдобият с експонати по други начини. Били определя счупеното предно стъкло като едновременно благословия и проклятие. Точно благодарение на него колата е била класифицирана като изоставена, но и заради него доста дъждовна вода се е събрала в интериора на купето и е нанесла поражение на електроника, която не дори не проектирана да бъде защитена от атмосферните условия. Предното стъкло отдавна не се произвежда и вероятно ще трябва да се прави поръчково. На мястото, където е била батерията Били и Джаред откриват гнездо на животни.
Въпреки всичко това Били си поставя амбициозната цел да завърши реставрацията до работещо състояние на този EV1 до 14 Ноември 2026. Тогава се навършват точно 30 години от първото връчване на електромобила на клиент. И макар и трудностите, които вече среща в това приключение, най-хубавото е, че вече никой не може да го спре!
Можете да подкрепите проекта по реставриране на легендарния електромобил в Patreon на този линк: https://www.patreon.com/cw/V212EV1
Гледайте и видеото на Jared, в който той и Били документират процеса по взимане на EV1 VIN212 от паркинга.
Това е историята когато EV-боговете се опитаха на спрат Прометей, но вместо това се получи Tesla. Повече за това четете в следващия ни материал.
Източници: Jared Pink, The Questionable Garage, The Autopian
